Календар, изработен от Димана

Календар, изработен от Боби 

Малко информация за календарите

Името "календар" идва от "календа", което на латински означава "първи ден от месеца". Това е начин дните от годината да се организират в групи, които съставят различни периоди от време: седмици, месеци. Както знаем всеки ден се нарича "дата", което от древността се е приемало за един цикъл от ден и нощ.

Днес календарът най-често е лист хартия с множество дати, групирани в месеци, но от древността до наши дни под "календар" са се разбирали много и различни други неща.

Например, т.нар. "ислямски календар" е базирал датите си на лунните фази. За съжаление този календар не е бил точен, защото един лунен месец, от новолуние до новолуние, е приблизително 29,5 дни. За сметка на това лунните календари са удачно средство за отчитания на приливите и отливите.

Подобен на лунния е слънчевия календар, познат още като "ирански календар". Този календар отразява времето от изгрев до залез, което се счита за една дата.

По-популярни от древността са Юлиянския и Григорианския календари. Първият е въведен от римския диктатор Гай Юлий Цезар през 46 г.пр.н.е. Тук месеците са по-дълги от тези при лунния календар, с което много точно е показвал сезоните. Обикновените години имат 365 дена, а всяка четвърта година е високосна, което означава, че има 366 дни. Така продължителността на средната година е 365,25 дни.
Втория календар носи името на папа Григорий, който въвежда подобрения в Юлиянския календар през 1582г. Причината е земната тропическа година, или времето за пълна обиколка на Земята около Слънцето. Това време е малко по-малко от 365,25 дни, което е направило календара на Цезар неточен с течение на времето.

Григорианския календар е приет за официален в повечето държави по света през следващите столетия.